Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.02.2016 03:48 - ФАНТАЗИЯТА
Автор: arev Категория: Лични дневници   
Прочетен: 420 Коментари: 0 Гласове:
1



 -Да отгатна ли?

-Кое?

-Сух тютюн ,летящ към бездната на детските ти желания , искащ да изсмуче всяка чаровна надежда внедрила се така силно в мечтите ти за бъдещето.

-Какви ги говориш?

-Да те докосна ли?

-Къде?

-Там където най-малко се виждаш. Онзи тънък слой уязвимост, който е облечен с ярко червено наметало от дамско червило. Да го докосна искам. И да потъна. Представям си сьомга, плуваща срещу течението как оплита ръцете ти докато аз те докосвам. Искам да те сдъвча с чаршафите.

-Хм..Ще ти писне.

-На мен! Едва ли. Аз не се уморявам от такива като теб. Онези нормалните ме мъчат.

-Хахахах. Ненормална ли ме нарече?

-Точно така.

-Ще ми помогнеш ли?

-Твоята съвест има нужда от помощ не ти. Ако се замислиш,какво толкова си направила. Изпи буркана с жабешки изпражнения , намаза си лицето с боя от непреодолими крокодилски очаквания и го уби.

-Никого не съм убивала. Той и преди мен си беше мъртъв.

-Говоря за желанието. Остави живите и мъртвите на страна.

-Потъвам.

-Страхотно. След това ще изплуваш.

-Да, но това би било така ,само ако прием за даденост ,че има две хоризонтални посоки , нагоре и надолу. Аз обаче не съм там. Аз потъвам в моята вертикална права, която прилича на времето. Не съм нито долу нито се стремя нагоре. Разбираш ли?

-Да. Това е така,може би защото забравяш да се нахраниш с пространството. Огледай се. Пълно е с паяжини и снесени яйца от кокошки. Пълно е с мишки и нокти на сковани врани. Пълно е с потни индивидуалности жадни за власт и недоверчиви мини поли на курви от бара на ул.Рибник. Знаеш кои работят там. Казвам ти. Не си прави илюзии..

-Искам го.

-А мен защо не?

-Кажи ми ти защо? Нали знаеш всичко.

-Хм.Той те гали. Това е единствената причина.

-Гали. Каква дума само. Казваш галил ме.

-Точно така. Гали ти, гали те и може би понякога само гали.

-Защо не говориш конкретно?

-Че кой в днешно време живее конкретно. Всичко е неясно. Всичко е обвито в страх.Хората си купуват абстрактни лещи. Добре че вечер им се налага да ги свалят. Няма нищо лошо в абстракцията и в генерализацията. Дядо ми говореше много за това време. Казваше ми,че ще дойде време в което козината на добитъка ще се накъдри и никой човек няма да забележи на време. Дядо много говореше за реките. „Бъди честно конкретен и искрен чедо мое и реката не ще ти препречи посоката. Течението е страшно. Вървиш ли срещу него , абстракцията ще те съсипе.“ Много искаш скъпа моя. Много.

-Значи нямам избор.

-Имаш. Мога да те науча.

-Какво да ме научиш.

-Как да бъдеш като мен.

-Хахахаххахха.

-Кое е смешното на това?

-Ти забравяш. Понякога ме учудваш изключително много.

Аз се родих , живях с теб. А сега само те сънувам. Когато се събудя теб няма да те има. Ти се появяваш само когато аз имам нужда. Нямаш времето да ме научиш,защото не искам да ти го дам. Ти имаш само мен,защото ти съществуваш само когато аз говоря с теб. Съзнаваш ли го?

-Полунощ е. Виждам часовник с крака. До него цял полуостров гъсеници обвити в пелени,защото се напикават. Виждам семенца от щипки от простор и малък стенен пирон забит зад една икона на светец. Това е моят свят. Така ги виждам аз нещата. Съзнавам само това което разбирам и виждам или пък долавям интуитивно.

 -Искам вече да се събуждам. Довиждане ФАНТАЗИО моя. 




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: arev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 113102
Постинги: 92
Коментари: 24
Гласове: 133
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031