Смееше ми се. Така ярко се обливаше в смях ,че аз не знаех къде да се скрия.  Силата беше в това да не се страхуваш. 
-Ако само можех да ти изпаря кожата и да те облея в несигурност,щеше да станеш идеалната жена.
Как да не те побият тръпки при тези думи. Кладенеца с възможностите беше пресъхнал и аз изпитвах сухо потрепване. Дъхът ми беше все още влажен.
-Не си мисли ,че всичко ще е един цвят.Не, ще бъде много цветове и все такива каквито обичаш.
Знаеше и за мисриса който обожавах , знаеше и за цветовете. Никога не се вричаше в любов. Използваше всичко което обичаш. Не стигаше до лицето ми ,защото го бях покрила. 
-На пазара има много като теб. Но аз искам теб заради теб.