Чувствителност нелепа колко свята можеш да си ти. Как поглъщаш ми червата.Ще запомня всеки твой удър и когато дъжда завали ,чадъра черен знам че ще оцветиш. Проявление ти във всяко нещо ще намериш и с отдаденост неземна ще изпълниш душата ми.Злато и повърхностни заслуги не си приписваш ти. Дълбоко в мен живееш и знам че без теб едва ли ще оцелея. Там в ядрото ми туптиш, а аз танцувам сред трепета ти жив. Ах колко благодарен се усеща мирисът ти.Продължавай да живееш. Продължавай да играеш.  Продължавай да твориш. Разбирам те прекрасно. Двигател на съзнанието си ти. Карай там из полята , из градините,из планините,из океаните,из  природата богата. И когато децата си родя,слей се с техният създател,покажи им,че човек за да си , да усещаш и да любиш си задължен. Покланям се пред теб и свеждам поглед аз смирен.
Благодаря на приятелката си Жижи за това вдъхновение от сърце оценявам жеста и.