Постинг
17.07.2016 14:32 -
Като малка и като голяма.
Поглеждам те и не знам какво да кажа.
Празен намек на облачен ден. Желая да смажа кътните си зъби ,за да си припомня детството си. Ако само можех да кажа обичам се ,щях да заживея в кристалните къщи. А те са велики изпълнени с мир и любов. Мога ли да си купя звездна надежда. Само едно хапче. Бръмчащи мисли искат да се запознаят с мен. А ,аз безмълвна.
-Сълзиш Вера.
-Как да го спра?
Самичък спомен ми говори, а аз отново вкаменен лабиринт. Глътнала съм отварата на съмнението и то пак ми говори.
-Гадаеш от нищото ,съсипваш душата си крехка.
Какви ги говориш. Не разбирам нищо от потънали думи.
Ако думата можеша да потъне, щях да смажа бедрата си с чесън ,щях да обвия кожата си с диня ,щях да живея в пръскащ с мечти свят.
Заледено огнено парче сърце иска да ми каже нещо. Слушам:
-Не вирея през лятото Вера.
Спомням си как като малка пишех разни неща. Не е било важно ,но все пак имаше смисъл за мен. Днес като голяма отново пиша разни неща. Не са важни,но все пак имат смисъл за мен.
Празен намек на облачен ден. Желая да смажа кътните си зъби ,за да си припомня детството си. Ако само можех да кажа обичам се ,щях да заживея в кристалните къщи. А те са велики изпълнени с мир и любов. Мога ли да си купя звездна надежда. Само едно хапче. Бръмчащи мисли искат да се запознаят с мен. А ,аз безмълвна.
-Сълзиш Вера.
-Как да го спра?
Самичък спомен ми говори, а аз отново вкаменен лабиринт. Глътнала съм отварата на съмнението и то пак ми говори.
-Гадаеш от нищото ,съсипваш душата си крехка.
Какви ги говориш. Не разбирам нищо от потънали думи.
Ако думата можеша да потъне, щях да смажа бедрата си с чесън ,щях да обвия кожата си с диня ,щях да живея в пръскащ с мечти свят.
Заледено огнено парче сърце иска да ми каже нещо. Слушам:
-Не вирея през лятото Вера.
Спомням си как като малка пишех разни неща. Не е било важно ,но все пак имаше смисъл за мен. Днес като голяма отново пиша разни неща. Не са важни,но все пак имат смисъл за мен.
Няма коментари