Не променен отпечатък остават думите в душата.
Когато погледнеш небето и виждаш само срам, слюнки от прогизнали червей сини перуки на отчаяни съпруги вместо облаци, бели осмирирителни ризи вместо бяло чисто пространство,мисля че е време да се замислиш на къде отиваш. Казват ти имаш избор. 
Принципно имаш и чадър,за лошо време. Използваш ли го винаги? Не. Само,понякога. 
Песимист ли си или оптимист? Реалист ли си или витаещ?  
Тръни закрепени към кожата ти могат да бъдат смътрносни. Лековат е смехът на онези шастливци. Да плуваш или да не плуваш,това е въпросът. Казват:
-Търпение ,мир,любов,състрадание. 
-Моля?
Просто не разбирам. 

Сложните танци изискват повече тренировки и търпелива всеотдайност от импровизацията.
Точно както мирът и любовта са не разбираеми, необятни и необясними.