Кътни зъби вплетени в огън ,малка точица забрава.
Свят облян в пот и предрасъдъци,уж невинни.
Желания плъзгащи се по покрива на самотата.

 Моята усмивка мила 
нежно се е скрила
под завивките от сълзи.

 Поглеждам те и не знам какво да кажа.
Празен намек на облачен ден. Желая да смажа кътните си зъби ,за да си припомня детството си. Ако само можех да кажа обичам се ,щях да заживея в кристалните къщи. А те са велики изпълнени с мир и любо...