Черната смърт: как разрешихме вековната мистерия на нейния произход

Публикувано: 20 юни 2022 г., 12:47 ч. BST


Надгробни плочи, изследвани в нови изследвания, повечето от 1338 г. P.-G. Borbone/Nature , Предоставен от автора

Не е преувеличено да се каже, че въпросът къде и кога е възникнала Черната смърт, най-смъртоносната пандемия някога, е една от най-големите мистерии в човешката история. В крайна сметка Черната смърт беше първата вълна от втората чумна пандемия от 14-ти до началото на 19-ти век. То уби около 50-60% от населението в Европа, Близкия изток и Северна Африка и необясним брой хора в Централна Азия.

 

Бяха представени различни предложения, базирани на конкуриращи се теории. Но през 2017 г. попаднах на някои записи, описващи интригуващо средновековно гробище в Кара-Джигач, долината Чуй, Северен Киргизстан, което подозирах, че може да съдържа ключа. Като част от мултидисциплинарен екип, ръководен съвместно от Мария Спиру от университета в Тюбинген, сега проучихме няколко екземпляра от лица, погребани на това място – и намерихме отговор .

 

Идеята, че Черната смърт се е зародила на изток – територии, припокриващи, грубо казано, Централна Азия, Монголия и Китай – датира от съвременниците на




пандемията в Европа и ислямския свят. Съвременната академична теория за китайски произход датира поне от 1756-1758 г. и публикация за историята на Централна Азия от френския учен Жозеф дьо Гийн.

 

Други историци на чумата виждат Централна Азия като цяло и региона Тян-Шан, планински район на границата между Китай и Киргизстан, като люлка на Черната смърт. Но някои учени твърдят, че алтернативни региони са толкова разнообразни като Северен Ирак, Кавказ, руската Волга, Западен Урал или Западен Сибир, пустинята Гоби и Индия. Един историк дори предположи, че началото на Черната смърт е свързано с някакво неизвестно космическо събитие .

 

  По същия начин се оспорва и хронологичният произход на пандемията. В проучване от 2013 г. екип от микробиолози идентифицира голямо еволюционно събитие, при което основната линия на чумата (клон 0) мутира и се разделя на четири нови чумни линии: клонове 1-4. Наречен "Голямата политомия" или "Големия взрив", изследователите откриха, че това събитие е създало щама (на клон 1), свързан с Черната смърт. Изследването, което се основава на изчисления на вероятностите, датира това събитие в период между 1142 и 1339 г. Те също така заключиха, че Y. pestis – чумната бактерия – може да произхожда от Тибетско-Кингхайското плато в Азия.

 

Въз основа на тази работа се предполага, че пандемията може да се е разпространила широко през 13-ти век, благодарение на разширяването на зараждащата се Монголска империя.

 

Генетиката на помощ Без сигурно датирано древно ДНК от Централна Азия обаче въпросът в крайна сметка ще остане нерешен.

 

Това се промени, когато попаднах на записи на гробището Кара-Джигач – разкопано от руския археолог Николай Пантусов през 1885 и 1886 г. и анализирано от руския учен Даниел Чволсън (1819-1911). От общо 467 камъка, обхващащи периода 1248-1345 г., 118 са датирани към 1338 г. – подозрително голяма част от смъртните случаи. Повечето от камъните имат малко подробности за човека, когото почитат, просто носят имената и датите на смъртта, но има десет по-дълги надписа от тези години, посочващи „мор“ (mawtānā на сирийски език, езикът на древна Сирия) като причина за смърт.

 

Беше интригуващо. Споменава се не само „мора“, но и че всички свързани надгробни плочи са датирани от 1338-9 г. – само седем до осем години преди пристигането на Черната смърт в Крим и последвалото й разпространение в цяла Западна Евразия и Северна Африка. Имах силно усещане за вероятната връзка.

 

Затова решихме да генетично секвенираме останките от няколко екземпляра от тези погребения през годината на чума и успяхме да получим резултати от зъбите на седем различни индивида. Нашият анализ установи наличието на Y. pestis в три екземпляра, като по този начин потвърди, че заразата наистина е причинена от тази бактерия. Ние също така отбелязахме, че щамът (на клон 0) изглежда току-що е предшествал Великата политомия, от която скоро след това се появи щамът на Черната смърт. Следователно проучването показва, че Черната смърт е започнала малко след (или вероятно дори по време на) тази епидемия от 1338-9.

 

Регион Тян Шан. Ляззат Мусралина, , Предоставен автор Разбира се, нищо не подсказва, че именно Кара-Джигач е конкретният източник на пандемията. По-скоро вярваме, че бедствието е започнало някъде в по-широката област на Тян Шан, може би не много далеч от това място. Важно е да се има предвид, че Y. pestis е бактерия, която живее сред популации от диви гризачи. Често свързваме чумата с плъхове. Но в Тян Шан преобладаващите гризачи, носители на чума, са мармотите. Следователно е вероятно именно техните колонии да са били основният източник на епидемията през 1338-1339 г.

 

Важно е, че древните щамове на чума, открити днес в колонии на мармоти в чумните резервоари на Тян Шан, са еволюционно дори по-стари от щама Кара-Джигач. Следователно ние заключаваме, че щамът Кара-Джигач трябва да е еволюирал локално в колонии на мармоти в рамките на разширения регион Тян Шан, вместо да бъде въведен в общността Кара-Джигач от някакъв далечен произход. В някакъв момент бактериите просто са преминали към човешките жители на региона.

 

Въпросната публикация сложи край на вековния дебат относно пространствено-времевия произход на Черната смърт. Но какво друго вземаме от него? За да се разбере феноменът на възникващите епидемични заболявания, е от съществено значение да имаме голяма еволюционна картина. Важно е да се види как тези заболявания се развиват еволюционно и исторически и да се избягва третирането на различните щамове като изолирани явления. За да се разбере как се развиват и предават болестите, също така е от решаващо значение да се вземе предвид екологичният и социално-икономическият контекст.

 

Надяваме се също, че нашето изследване ще даде пример на други историци и учени, които се надяват да отговорят на толкова големи въпроси – показвайки, че съвместният подход, включващ колеги от различни области и обединяващ различни умения, методи, опит и таланти, е бъдещето на историческите и палеогенетични изследвания.