Малка шепа гняв и нещастието е готово. Подправяме го с чувство за вина и го пускаме във фурна от сълзи. Ястието се приготвя при минусови температури. След 5мин се посипва с огромно количество ревност , за да ускори процеса на недоволство без което нещастието няма как да е стойностно.
- Ела да видиш дали е готово?
-Ммм, честно си признавам не мога да разбера. 
-Дали да не сложа малко червясала изкуствена любов?
-Оууу  да да , това е. Ето какво лиспва.
-Къде е ?
-Провери в онова грозното шкафче над главите на хората закотвени в собствените си илюзий.
-Не го намирам тук.
-Оф, добре ще дойда аз да потърся. 
-Виждаш ли ,че го няма там.
-Не е вярно. Ето го. Беше се скрило под завивките на зависта и безскруполността на мъртвите души. Леле, какво е това?
-Кое? Дай да видя?
-Ами ето това.
– Шепот.
-От къде се взе този шепот?
-Чуваш ли обърканият му глас? Той е там за да засвидетелства присъствието си. Има много вида шепоти. Едните са благородни, но те се топят много лесно. Другите се казват "ходещите от ум на ум". Обичат да обикалят по празните глави на хората.Има и убийствени шепоти. Те направо стрелят в съзнанието ти и умираш от прекалена доза липсваща любов. Те са много. Мога да не спирам с описанията.
-Как е попаднал тук?
-Ами, най-вероятно реалните хора го извикват и той се появява е така от нищото.
-Тези са ненормални.
-Кои?
–Ами хората,които ги викат. Как е възможно при все че имат избор?
-Избор ли? Какъв избор имат те? Ние сме тези които имаме избор. Ние избираме какво кога да готвим. Ние опредленяме менюто. Ние решаваме каква да бъде закуската , обяда и вечерята. А, те само ядат. Дори не си дават сметка каво ядат. Тъпчат се сякаш всеки път им е за последно. Вадят си очите, махат си носовете, заглушават си ушите и отварят устата. Ей, какво правиш там?
-Виж ври.
-Значи гозбата е готова.
-И сега какво ще я правим?
-Сега само ще изчакаме. Те ще дойдат сами. Ще се появят напълно празни и ще искат да запълнят всяка една самотна дупчица с храна. Ние само трябва да изчакаме.
-Хубава ни е работат на нас.
-Определено.