Пишещата машина е пряко свързана с удърите на пръстите. Времето за което тя изпълнява задълженията си, в повечето случаи е непонятно, тъй като работата е безспирна. Издава звук. Задоволителен. Пишеща е, защото записва опити. Няколко типа опити. Опит на млади девойки, опит на стари жени и на мъже в несъстояние да изпълнят своят дълг.
 Много често, Тя си купуваше пишеща машина. Една след друга. Те лесно се разваляха. Нямаше как да е и друго яче, тъй като тя ги местеше от стая в стая. Мислеше си , че така ще получава повече информация. Непосредтсвената смяна на положението на пишеща машина води до сериозна повреда в системата. Не я интересуваше. Беше омагьосана от удърите и звука, въпреки че целеше да се запознае със всички опити на всички мъже в несъстояние да изпълнят своят дълг. Твърдеше че, има нещо скрито в тези опити. Всеки път, когато машината чукаше, тя се изпълваше със задоволство от получената информация. Възбуждаше я фактът, че тези мъже са в несъстояние. Очароваше се от всеки техен опит да бъдат добри мъже, колкото и невъзможно да беше това дело за тях. Мразеше всички останали. Тя нямаше приятели, защото беше отраснала като дърво. В случая като пън. "Дърветата са многогодишни растения, използват дървесината като своя структорна тъкан. В сравнение с други растения дърветата имат дълъг живот, като някои могат да достигнат възраст от няколко хиляди години и височина до 115м. Те нямат приятели." Така Я описваха в книгите. А последното изречение бе добавено от самата нея, за да допълни собствената си представа. Така или иначе не изпитваше нужда от приятелско присъствие в живота си. Мъжете. Мъжете я интересуваха. Всяка вечер сядаше на огромната спалня, поставяше пишещата машина пред нея, върху бюрото с цветята от един и същ пол. Поставяше огледало с нейните размери точно на тавана, за да може да се наблюдава. След което изчакваше машината да започне да чука. Ритуалът, така го наричаше, беше единственото нещо с което хранеше душата си. Удъра на всяка буква отекваше в съзнанието ѝ като дар небесен. Отваряше всяка пора на кожата си , за да поеме максимално бързо информацията за опита на мъжа в несъстояние, който беше избран от машината за вечерта. Доста често се случваше да разбира ,че мъж  от неестествен произход изял надеждата на младо момиче , захвърлил тялото ѝ в отчаяното корито на пустошта и ѝ  се врекъл в любов. Този факт неимоверно я карал да се облива в пот. Изгарящото желание да бъде с него и със всеки него, я съсипвало. Когато това се случвало , Тя доближавала пишещата машина и я притискала силно към гърдите си представяйки си че той, мъжът я прегръща. Тази толкова истинска и топла прегръдка се запечатвала като приятен спомен. Спомен  приличащ на пясъчен часовнник. Количеството пясък бил пропорционален на количеството спомен. Истече ли пясъкът, изтича и спомена. Каква наслада само! Какъв пълнеж от стойност! Тя не можеше да си представи живот без пишеща машина. Тракането, аромата на историйте, монотонният ритъм, който ѝ действаше като мантра, бяха част от утопично прелестният ѝ свят.
   Пишещите машини се препоръчват на всички индивиди чувстващи се като дърва. Те отпускат централната нервна система и влияят добре на чувството ви за малоценност като понижават до минимум стреса.