Да яхна коня и да се посветя на огъня във вселената това е моята цел. Обладават ме страхове , но те не са препядствие. Излишно е да говоря за знамето което тегне над душата ми. То е някак сиво и страни от жени в бели рокли. Не знам дали си въобразявам но имам някак склоност към изява. О да и не каква да е изява, ами тази на половите си органи. Искам всички да ги гледат и да им се радват. Сякаш са създадени точно за това , но и за нищо повече от това. Не умея да се отпускам. Не ми е понятно упражнението. Не се съмнявам в сюрелизма на думите си, изглеждат супер правдиви. А и няма кой да ми каже как трябва да се случват нещата. Никого не коря не искам и да ме обсъждат. Похвално е това чувство което ме обзема. А да го определя съвсем не мога, то за това е и така похвално. Въобразявам си че някой друг държи спусъка на пистолета вмесно мен и го насочва срещу тила ми. Но пък виж имам си рокля, тя е от шизофреничен плат. Търкалят се елени по пътя и аз ги гоня, но на сън не на яве. Естествено ,че имам склоност за полуда. От мрак само се плаша. Дали да спра да мисля ,може да ми се отрази добре. И сега това което правя пак добре ми се отразява. Реят се мислите и ги споделям. С кого ли? Със себе си и това е най-ценното.  Имам чувството ,че рисувам с думи. Пляскам там какъвто ше да е цвят и си дърдоря по платното. Уморих се да търся. Искам да се рея. 
Знам,че е възможно. Усещам го. Бълвам ли бълвам скица след скица. Ах, тез човешки премеждия. Май парите са проблема.Парите си ги представям като червени токчета Прада. Защо токчета ли ? Ами как защо, за да са над земята. Нали са неземни нали правят чудеса нали са недосегаеми за повечето хора. А токчета, защото могат да те смачкат да те стъпчат и изплюят и да се чувстваш като слузест червей. Той червея така или иначе ще е по-щастлив от теб дори и ако умре по този начин.Червени, защото са съблазнителни, омайни, с женски слабости,изписани като грациозна гейша. Лъщят и отразяват масковидните лица.
 Присра ми се.