Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.10.2015 17:26 - Балкан и як секс!
Автор: arev Категория: Лични дневници   
Прочетен: 10520 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 14.05.2020 21:24

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Баба Неда е умна жена от с. Риколчен. Всеки път когато  посещавах къщата и се усмихваше  и бълваше мъдри мисли от сорта на:
 "-Момеее,балкан и як секс, това му требува на човеко за да е засмен" 
Направо не вярвах на ушите си. Дълго време разсъждавах върху тази нейна фраза и дълго време не можех да повярвам какава философия се съдържа в това кратко и ясно изречение. Имам приятел. Не съм щастлива. Живея в града. Много се сравнявам с всичко и всички наоколо. Даже веднъж бях стигнала до там ,че наблюдавайки един античен шкаф за дрехи, си казах:
-Лелее, колко е красив и как само заема място в пространството. И колко търпелив е само. Сигурно си изчаква стопанина , когато той прецени тогава да си прибере дрехите. Какво търпение. И гък не казва. А аз какви ги върша? Искам всичко сега. Тъпча се с храна, преяждам като свинете съм. И никак не изглеждам добре." 
И после се осъзнавах. Сравнявах се с шкаф. Ццццццццццц,ум не ми го побираше. 
Баба Неда е на 89 години. А дядо Никола на 94 години. 
-Ехее, луд секс правихме с дядо Никола. Я на каруцата ме опъваше , я на мивката дома.
Отново не можех да повярвам колко освободен ум от всякакви предрасъдъци имаше тази жена. Дяло Никола почина миналата година. Не от естествена смърт. 
Аз живея в апртамент. Нямам деца. Мъжа ми е скучен.Не съм щастлива. Не работя нищо. Смятам,че не бива. За сметка на това съм изящна домакиня. Не веднъж съм печелила първа награда в готварски конкурс на държавно ниво. Канеха ме да издавам книга с рецепти, но отказах. Изобщо не ми се занимаваше с простотии. Мързеше ме.  Напоследък бях обсебена от село Риколчен. Не заради селото. Баба Неда И дядо Никола, те ме интересуваха. Те бяха като наркотик за мен. В началото ходех веднъж в месеца. После веднъж в седмицата. После три пъти в седмицата. После почнах през ден. Мисля,че имаше и период в който изобщо не се прибирах в града. Уюта , обстановката в къщата им, която винаги съм си мечтала да имам, бяха толкова опияняващи, че усещах как се напивам от чуждата история. Усещах как ден след ден исках да бъда аз на мястото на баба Неда. Как исках да слушам отново и отново историите за младините и , колко красива колко богата,колко търсена жена е била. Усещах как исках да имам нейната кожа. Представях си с всевъзможни детайли мимиките на лицето и ,дрехите които е носила,  чувството на удоволствие което е изпитвала докато дядо Никола, я е чукал в антрето на хотела в Анталия. Не ми стигаха разказите, ами вечер когато тя си лягаше отивах до гардероба взимах неини дрехи и докато се съмнеше играех пред огледалото. Представях си как аз съм тя , тя е аз, или там каквото излизаше на практика, и почвах да маниернича. Безбройни часове игра. Безбройни часове анализи. Безбройни часове безсъние. 
 А! Мъжа ми. Да. Бях забравила за него. Често се обаждаше по телефона. 
-Ребека, какво става? Няма ли да си идваш? Вече се притеснявам за теб. Няма те от две седмици. Искам да говорим. Мисля,че нещо не е наред. 
-Какво искаш?, казвах аз с много студен тон, така че да разбере ,че не ми е приятно да ме притеснява и да ми звъни. Когато аз мога и искам тогава щях да му звънна. Изобщо не разбирах, защо продължаваше да ме тормози.
-Как какво искам? Ребека, тази работа се проточи много. Беше ми казала,че ще бъде само за един месец. Свързах се с проф.Потиконе, главния ти ръководител по клинична психология в университета...
-Знам кой е....
-Знам,че знаеш.Ето и сега го правиш. Дразниш се, когато се опитвам да разговарям с теб.
-Оф..ти си луд. Как може да звъниш на професора ми.Това не е твоя работа разбираш ли? Колко пъти да ти кажа да ме оставиш? Как искаш да се развивам , като ти постоянно ме следиш. Не разбираш ли ? Правя си проучване. 
-Знам за прочутото проучване. Въпроса не е там Ребека. Въпроса е,че напоследък не се виждаме. Ти се държиш налудничево. Намерих снимки на някаква баба и някакъв дядо. Голи снимки Ребека. Докато хората се къпят ,докато ходят до тоалетна.
-Каквооооооо си правил в стаята ми????!! Защо си ровил там?
-А какво да правя? Ти не ми остави избор.
-Знаеш ли? Затварям. Не искам да говоря с теб. И не само. Не искам да те виждам. Прекрачи всякакви граници. 
-Ребека, чуй ме. Не. Не затваряй. Чуй ме, не можеш да минеш  през това сама отново. Аз ще ти помогна да го преодолееш. Моля те само го осъзнай. 
-Няма нищо за осъзнаване. Единственото нещо което осъзнавам е че си един досаден егойст. Мислиш само за себе си и никак не уважаваш личното ми пространство. Край. 
Затворих му. Това беше последното което си казахме. Не съм тъпа. Знам за какво ми говореше. Мислеше си ,че понеже спрях DEPAKOTE, ще се върна към старото си компулсивно разтройство. Аз бях здрава. Не ми трябват хапчета.Просто исках да не се занимава с мен. А и изследнването ми вървеше много добре. Проф. Потиконе знаеше много добре,че се занимавам с личностните взаимоотношения на хората в напреднала възраст. Нали за това записах бакалавър точно в този университет.
-Като го фанех за хуя, и му виках. Колеее, дай да фатим гората и да одим на излет. Там ки се оправим едно убаво. Па и свеж въздухо, па и чиста тревата. 
 Колко много ми се искаше да можех да кажа това изречение на мъжа си. Колко много ми се искаше той да ме разбираше по-добре. Той да беше различен. Да не живеехме в апартамент. Да не работеше от сутрин до късно вечер. Да имах деца. Да не беше умряла майка ми. Да бях убила баща ми още когато бях на три. 
 Денят в който усетих,че може би нещо не е наред , беше Сряда. Колко обичах Средите . Всяка Сряда баба Неда отиваше на пазар. Връщаше се. Готвеше много вкусна гозба за дядо Никола, е в последствие и за мен. После дядо Никола я целуваше и я зграпчваше през кръста като едното старо време. Излизаха в градината и оставаха така прегърнати и сгушени поне два часа. Колко красива гледка. Не мога да я опиша. А аз. Като призрак ,след тях. Следях всяка тяхна крачка. Описвах всичко на един лист хартия. Не зная защо ми беше нужен, като аз помнех наизуст всичко. За протокола. Е. Тогава, след обяда, баба Неда отиде до тоалетната. Реших да я последвам. Знаех ,че ще ходи до там. Тъкмо излезе и аз се мушнах след нея в тоалетната. Беше забравила да пусне водата и беше ходила по голяма нужда. Веднага се възползвах. Влязох. Свалих си гащите и седнах на тоалетната чиния. Затворих очи и вдишах дълбоко. Представих си че аз съм тя ,тя е аз или както там излиза на практика, и се оставих на миризмата. Странно беше ,че не ми пречи. Странно беше ,че никак не ме смущава това което правих. Странно ми се стори и това ,че даже ми харесва. Хареса ми да си представя как миризмата идва от мен. 
-Ее.., моме? Дека си?, извика баба Неда. 
Тогава се стреснах.Осъзнах, че това никак не беше нормално. Реших,че наистина е време да се прибера за малко в града.
Прибрах се. Мъжа ми ме разцелува. Не се карахме. Прие ме. Бях сигурна. Той много ме обича. Мисля,че ме боготвори, възхищава. Като цяло , май всички там епитети наименования за любов,никога не са напускали главата му. Вечерта искаше да спим заедно. Не исках, но реших ,че ще е грубо да му откажа. Бях му задължена.През  много неща мина заради мен. Легнахме си на огромното легло. Спалните чершафи мирешеха на омекотителя , който използвахме от години, Ленор. Той беше гол. Аз бях по бельо. Черна дантела. Не обичах да се случват нещтата толкова лесно. Исках да има все пак някаква любовна игра. Така казваше баба Неда. 
-Носи черни гащи и черен сутиен винаги, моме и ки видиш как мъжо ти ки те обича во веки. 
Засмях се. Мъжа ми ме попита защо, а аз отговорих,че се сетих за баба Неда. Стана му неприятно ,че вмъквам тях в леглото ни. Почна да ме целува по врата , плъзна си ръката по гърба ми ,след това нежно докосна гениталийте ми. Не можех да се възбуда. Не исках да го докосвам. Силно се напрегнах и реших да предприема нещо. Почнах да си представям дядо Никола. Почнах да си представям как той докосва баба Неда. Веднага се възбудих. Притисках мъжа си силно , така както никога до сега и силно крещях в ухото му
-Давай. Точно така. Влез в мен. Давай. Искам го. Давай. Само това ли можеш?
Исках да ме чука силно, исках да ме държи за врата да ми заклещи ръцете да ми запуши устата и да ме чука  безспирно. Никога до сега не съм си позволявала да се отпусна толкова много. Исках го. Исках дядо Никола да е в мен. Представях си го с целия си разум. Никога не го споделих на мъжа си. 
 Всеки ден ме измъчваше мисълта за дядо Никола. Всеки ден се събуждах и исках той да е мой. Имах една изключителна връзка с него. Получавах удовлетворение от факта, че той се появяваше в мислите ми всеки път когато мъжа ми ме чукаше. Исках да се снушавам с него всеки ден по няколко пъти. Не заради мъжа ми , а заради дядо Никола. Той беше моят приц на бял кон. Него исках. 
 Реших се. Връщам се в село Риколчен. Щях да се омъжа за дядо Никола. Нищо не ме интересуваше повече. Щях аз да съм неговата принцеса. Мене щеше да прегръща на пейката пред къщата. Мен щеше да ме води в гората. Щях да нося само черно бельо. Аз заслужавам. Аз заслужавам. Не бях мигнала три нощи, докато на края не се реших. Взимам си багажа и заминавам. Без никакво обяснение. 
 Баба Неда ме посрещна на вратата. 
-Е моме. Що чиниш пак тук по наште земи? Па ли нещо ки записваш?, усмихна с тя. 
-Къде е дядо Никола? , не се усетих и изтрелях веднага този въпрос. 
-Е па дека да е. У кревато. Лежи. Ела влезни ти. Остай си тука багажо. Ела да пием по чай.
-Ами.Благодаря ти бабо Недо. Не искам чай. Ще ида да видя дядо Никола. 
Изтрелях се. Оставих багажа в хола и веднага се затичах към дядо Никола. Видях го как е легнал и как спи сладко в спалнята им. Така ми се щеше да скоча в кревата и да легна до него, Спрях се, Казах си. Твърде рано е. Първо трябва да детронирам баба Неда. Не беше трудно. Всеки ден гледах нейните движения , не че ми бяха непознати, но исках когато настъпи часа да съм до сущт усвойла бабинонедевите маниери. Исках да копирам всяка нейна клетка. Започнах да се обличам с нейните дрехи. Леко по леко започнах аз да готвя. Станах домакинята на къщата. Време беше. Исках да ида на излет с тях двамата. Щях да прекарам ноща с него. А нея щях да я ипратя в селото. Станах рано сутрин. Приготвих всичко. Прибори , зеленчуци , плодове, канчета, постелки. Всичко необходимо. Мириса на боровете беше уникален. Свеж летен бриз прознизваше косите ми и аз исках този миг да не спира. Бях решила в края на деня да се добера до дядо Никола. Бях го оставила да седне на поляната. 
-Бабо Недо, защо не идеш до селото да вземеш един хляб ,че аз забравих да взема.
-Ей..моме. Как я мислиш ти тая работа? То старото лесно се не движи, я ти кат по-младо, ки приприпкаш за две минути до доле. Немой ме карай мене да ода. Язе съм стара, нозете ме не носат.
-Дърта кранто, не искам аз да ходя. Иди ти и дано се спънеш некъде там и никога не се върнеш. Искам малко време с дядо Никола. , това ми се искаше да кажа, но уви, не го казах. За сметка на това казах:
-Права си бабо Недо, аз ще отида. И така закрачих надолу по склона. Премислях как да се озова в леглото с дядо Никола. Баба Неда, ми пречеше много. Напоследък не можех да я търпя. Стигнах до заключението,че трбва да я убия. Просто , ще я пронижа с нож вечерта и ще закопая трупа и в нивата зад къщата. Никой нямаше да разбере. В селото имаше само още едно семейство. То държеше месното магазинче. Приключи и този ден. Ядохме в планината и се прибрахме. Издебних баба Неда и я пронизах с кухненския нож. Пред кокошарника я спипах. Не ща да разказвам подробности. Убих я. Това е достатъчно. Никакво угризение. Грам скруполи. Никакви чувства. Чувства имах само към дядо Никола. Сега можех да се кача в спалнята. Да облека специалното бельо. Да го съблека и да му налапам члена с удоволствие. Можех да покажа голото си тяло и той да пипа гърдите ми , да целува устните ми колкото си иска. Можех да му кажа ,че аз съм негова до края на живота си. Исках да остарея с него. Не ме интересуваше колко години живот му оставаха. Щях да съм неотлъчно до него. Исках го с цялото си сърце , тяло и душа. Не чувствах срам. Чувствах топлота. Сякаш съм се преродила, като феникс съм възкръснала и сега съм жива. Балкан и секс , балкан и секс. Бях близо до балкана, щях да правя секс.
Събудих се на другия ден обляна в кръв. Огледах се. Мъжа ми над мен. Държеше ми главата.
-Ребека, Ребека, защо?
-Защо съм в кръв? Какво е станало ?
-Забила си си нож в корема и си изпаднала в безсъзнание. Викнах линейка. Дръж се.
Нямах сили да отговарям , нямах сили изобщо устата да си отварям. 
-Ребека, обичам те и винаги ще те обичам. Съжалявам ,че не успях да ти помогна. , мъжа ми не спираше да реве. По-късно разбрах. 
                                                     
                                  ВЕСТНИК СТРУМА
Вчера, жена на възраст 30 години Р.К. се самоуби в село Риколчен. Причина за смърта и още неизвестна. Мъжът и, Е.К. 22 години твърди ,че за всичко е виновен декана на философския факултет към югозападния университет" Никола Вапцаров",проф. Патиконе. Цитирам"" Той напълни главата на жена ми с глупости. Той я подтикна да спре хапчетата, защото чуках жена му. Жена ми беше добре, докато той не я накара да дойде в това проклето село. Там тя загуби разсъдъка си. Той заслужава смъртна присъда." С тази реч заключи младият Е.К. вчерашният разпит от полицейското управление. 
 

Единсвено ме е яд за мъжа ми. Просто е много млад ,за да носи такова бреме зад гърба си. Аз, ще се оправя. Вярно е, лутам се още  между земята и небесата.Това междинно пространство, може понякога да те побърка. Ха, каква ирония само. Шизофреника  си остава шизофреник и след смърта. Да можех да взема дядо Никола тук при мен. Но като се замисля, той така или иначе е част от мен. Не съжалявам. Да живее балкана и якия секс.  
  





Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. venercheto - :)
04.11.2015 02:52
Ненормалнице:) Я я впрегни тая фантазия в некаква цел, ке се обърне свето!
С обич, Венерка
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: arev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 113120
Постинги: 92
Коментари: 24
Гласове: 133
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031