-Ноктите от дракон са много полезни, защо не ги пиеш вече?
-Ти луда ли си , къде се е чуло и видяло аз да пия каквото и да е.
-Лео, много добре заеш,че аз съм жена и най-вече майка. Осъзнаваш ли какво чувство на отговорност нося? Даваш ли си сметка какво означава да си майка. Естествено ,че не и как би могъл?
-Мисля,че преувеличаваш както винаги. Нокти от дракон, сиви влакна от козел, див език на змия и не на последно място дъх от морско свинче запечатан в кутиика от мида. Как мислиш,че звучат тези неща на един мъж ? И преди да кажеш каквото и да е , моля те помисли си и ми предложи нещо по-правдоподобно от " Ами това е въпрос на философия и на това до колко човек е търсещ и до каква степен уважава тялото си " Много добре си уважавам тялото и много добре разбирам от философия. Ясно ли ти е?
-Ау. Заболя, но никак не ме трогна. Водим този спор години наред. От начало и отначало. Мисля днес да сложа край на всичко това и повече заклевам се няма да повдигам тази тема. 
-Питай.
-Какво да питам?
-Хайде питай , всеки момент очаквам да попиташ какво искам да ям. Аз да ти отговоря боб, ти да кежеш, но там няма гримаса от запечен заек и да сготвиш яхния по балкански с чревен въздух и салата от ледена ограда за замък.
-Нямаше да го кажа.Все тая, няма за какво да ти  се обяснявам.
-Не съм искал да ми се обясняваш , ти винаги приемаш нещата лично.
-Секс ли искаш?
-Не съм казал това, подяволите къде отива комуникацията?
-Явно е останала на почивката в хавайте. Решила е да си остане там и да си живее със спомените от първата ни брачна нощ.
-Съжаляваш ли ?
-Че сме заедно двадесет годни и пет месеца ли? Да. Съжалявам за всичко.Съжалявам ,че си пропилях годините ,че поробих живота си ,че се жертвах ,че се опитвам все още да намеря накаква връзка между нас. Съжалявам,че се старая всячески да намеря пътя към твоята душа и да се свържа с теб. Съжалявам. 
-Няма да мине този номер с жертвата.
-А бе ти какъв човек си? Какъв е този егойзъм?
-Какъв егойзъм ? 
-Лео нека спрем до тук.
-Не хайде, кажи си . Кажи ,че ти се иска да ме оставиш тук и да заминеш някъде без децата без мен.Кажи ,че ти писна всеки ден да се събуждаш и да ме гледаш така безпомощен , без двата си крака. Срам те е от мен. Та как няма да те е,аз съм едно нищожество. Приличам на амеба. Едвам се виждам.Тялото ми е така безжизнено.
-Лео спри.
-Какво да спра? Ми самосъжалявам се да. Какъв е проблема в това един мъж да се самосъжалява. Че и психолозите го казват. Било добре да си признаваме да плачем. Е, и аз го казвам. като пич си се самосъжалявам и няма да се откажа. Ще продължа да се самосъжалявам. 
-Свободен човек си , можеш да правиш каквото ти сърце поиска.
-А , така . Правилно го каза, каквото ми сърце пойска,щото нали сърцето не може да ходи. То за това природата си е измислила краката. Е, аз като ги нямам,ще си остана със сърцето. И ей, не ти ща съжалението.Чу ли ме? Не ти го ща. То си е само за мен. Мое си е. 
 Тя отиде в другата стая, не издържа на виковете му, Напоследък избухванията зачестяха. Знаеше всичко на теория. Беше сигурна,че никой не може да я спре да остане при него или да си тръгне. Всичко зависеше от нея. Къщата и , градината. децата. 
-Ступол.
-ступоррр. Кажи тррр трррактор, ступоррр, не л а р.
-Ступол.
-Добре поне опитай Мат.
-Мамо опитвам,но не става.
-Не е достатъчно. Опитай пак. Опитай отново. Опитвай всеки ден.
-Мамо всеки ден опитвам по много пъти.
-Тогава кажи ступорррр. 
-Ступолл.
-Мат  на 13 години си , не е нормално да не можеш да казваш р. 
Мат се разплака. Мразеше да говори. Почти не обелваше дума, нито на училище нито вкъщи. Срамуваше се от себе си. Не можеше да преодолее страховете си.