Доверието: -Гледай сега , не че нещо ама тотално ме заряза. Седя си тук и чакам кога ще ме забележиш, белким те запозная с истината. Ама ти всичко друго правиш,но не и да ме поглеждаш. Да не говорим за разговор. Какво да те правя?  Съмнението: -Ами според мен това не си ти. Първо ако беше ти щеше да изглеждаш по съвсем различен начин и аз изобщо нямаше да се съмнявам. А и тия ботуши грам не ти отиват.  Страха към съмнението: -Много добре се изразяваш. Прекрасни думи използваш и имаш много ясна и конкретна преценка. Гледната ти точка е поразително точна. Ботушите за нищо не му стават. Аз ти казах,че трябва да носи токчета при това лилави.  Вината:  -Вие какви сте глупави! Всичките за нищо не ставате. Не ви е срам да говорите изобщо  на тази тема! Колко пъти аз пък да ви кажа,че говорите ли с доверието ще сте най-загубените в целия свят. Ако си останете сами, да не би някой да ви помогне, а? От къде на къде ще искате такива неща, истини, разбиране и тинтириминтири. Срам! Срам и позор сте!  Страха: -Каквото и да кажете по мой адрес не можете да ме мръднете. Не ме засягате никак даже. Така че ще си стоя тук!  Доверието:  -Ще изчакам....явно трябва да извикам времето да ми помогне малко ,че с вас няма да се разбера.....!