Решението да си пъхна главата там където не трябва си е изцяло мое. Отговорността, да не говорим. Когато си пъхам главата там където не трябва обаче има огромни последствия. Последствия ,които колкото и да не ми се иска имат качества неземни. И когато говорим за неземни неща естествено имаме предвид фантазни, нелогични на моменти сюрреалистични. Последствията в случая са с вкус на лава, лилави на цвят и могат да говорят на езика на червейте. И ако очаквахте да са забавни или да не са мрачни, ами ще ви разочаровам. Мрачни са, че са и гневни. Гневни са и не приемащи. И като неприемащи веднага придобиват дрехи. Дрехи слузести, като слузта на охлюв плъзгащ се по пътя на щастието и все така не стигащ. Да вземе да му писне на човек от драма. Драмата обаче има една огромна функция в живота на човек , а именно прави му го интересен, защото ако я нямаше , то щеше да съществува хармонията и тогава пъхането на главата там където не трябва ,щеше да се обезсмисли. Истината е, че ако ви е писано да се родите един ден без глава, ще си стане от само себе си, просто защото ви е писано. Друг интересн факт, са проституиращите жертви. А именно така се наричат, мръсните ви подли и пошли сексуални пориви към забранени обекти. Какво си мислите, че нямат цена ли? Смея се. Имат разбира се. Плащате си. Всеки ден при това. Плащате на тези дето гледат порнографската ви реалност. Тези знаете ли кои са? Червата. Толкова забогатяват червата ви , че в един момент докато си пъхате главата там където не трябва, ще вземете да си ги изповръщате от погнуса. И грам не говоря за желанието към някоя жена или мъж , я женен , я обвързана. Не мили мои! Тук говоря за съвсем различно нещо. Я, да видим дали ще се сетите? Ами няма. И е сигурно. Смея се пак. Сигурно е, защото докато си пъхате главата там където не трябва, губите време. И там дето я пъхате, няма любов. Да не говорим, че тази дума, там не вирее. За понятието, усещането и предсатвата, дума не може даже да става. На това място дето си пъхате главата, всичко изглежда комфортно, защото от както сте си се родили , така сте си свикнали. И то комфорта си е система. А в системата има познат ред. А в ред, най-добре си се живее. Ама там няма любов! Три прости неща знае човек ,че трябва да направи и не ги прави. Да гледа, да чува и да действа. Вместо това си пъха главата във всевъзможни сценарии, на миналото, бъдещето и настоящето и такива бели сътворява, че небесата плачат от мъка. Иска ми се да не е така, но сякаш и да не е , то ще е нещо друго. И аз пак , ще искам да си пъхам главата там където не трябва, защото така ставам майка. Майка на мислите си, с баща "егото си". И ние с баща им не е като да не им се радваме............! Избирай ТИ , ако можеш!