Погледнах през прозореца днес и видях как съседът леко стъпваше по асфалта. Първо си помислих,че не трябва да гледам така втренчено всяка сутрин през прозореца си. Ще ме помислят за луда. Но после си дадох сметка,че те така или иначе ме мислят за луда, какво като правя още едно нещо доказващо по-горното твърдение. 
Като цяло съм много срамежлива, но когато сънувам никак не съм. Обожавам да сънувам. Сънувам при всяка възможна минута, секунда, час, ден, месец, година. Сякаш сънят е моето място. Не е ли така? Можеш да бъдеш навсякъде, да говориш с всички, да преживееш всичко което си поискаш. Даже можеш да говориш чужди езици и да караш каруца в някое забутано село и послед да се окажеш в Дубай с камили , ей така от нищото. Не е ли невероятно? Ами невероятно е. За това много обичам, когато ми говорят хората аз да си сънувам. Толкова съм се усъвършенствала,че мога с отворени очи , да съм със затворени уши и да летя в пространствата на сънищата. Излитам светкавично , като ракета, от тези дето сега ги прави Илън Мъск, най-новия модел. Само че моята е още по-хубава, и по-бърза, щот нали от скоростта на мисълта няма по-бързо нещо на света. Та този Илън може да дойде някой ден да ми иска съвет как точно стават нещата. Леко се отклоних от темата. Мисля, че тръгнах да разказвам какво ще правя днес и коя съм. 
Ами, така . Казвам се Илона и съм на 14, живея с нашите ,все още, не ходя на училище, защото майка ми реши,че не е за мен. Трябвало да помагам с бизнеса. А , то един бизнес! Какво да ви кажа. Събираме на хората извехтелите дрехи и ги рециклираме. Тоест ние сме тия дето ходят от къща на къща, и евентуално от фирма на фирма и събират дрехи и ги носим да се рециклират. Аз, естествено,че съм осиновена. Това пропуснах да кажа. А  как разбрах ? Ами, все съм се чудила , що не приличам на никой от родителите си, нямат снимки като бременни, аз съм руса със много пъстри зелени очи. Чакайте да ви кажа за очите. Много ме дразни като съм навън през лятото и слънцето пече ярко. Забива ми тръни. Все тая де и с това се справям. Затварям скобата. Та, до къде бях стигнала? А, да , говорих ви за себе си. Та, осиновена съм на 3 месеца от майка ми и майка ми. Нямам баща. Тоест имам баща , но то той се водил биологичен. Трябваха ми малко годинки да схвана ,кво точно значи билогичен и как така аз от както се помня казвам мамо и мамо, но се свиква да ви кажа. 
Освен ,че се казвам Илона се казвам и Мариета. Аз така го реших. Казах си , не стига,че нашите са ме взели без да ме питат, та са ме и кръстили както те си искат. Ми няма пък да е така. Реших да си се казвам и Мариет освен Илона. Това го реших след последния път като бях с майка ми да събираме дрехи. Побърка ме тази жена. Не се спря. Илона тва Илона онова, Илона къде блееш пак?, Илона идвай, Илона по-бързо, Илона забрави лилавите вратовръзки, Илона къде витаеш пак? Датата даже помня от този ден. 22. 02. Годината е все тая. Но като си погледанх часовника и видях ,че освен ,че е 22.02 е и 22;22 ч. си казах , " Айдеее още един знак от съдбата. Както казва баба ми:  "-Числата требва да ги слушаш чедо, уни ти говорят, оти са ангелски, от горе Бога ти сипе знание, ти само уши да имаш да чуеш!"  И ей така си реших,че от тук насетне ще се казвам и Мариета.   
Между другото Мариета съществува. Ние с нея редовно си се виждаме , когато сънувам. И ходим на всякъде заедно. Тя ми е нещо като най-добра приятелка. Онази вечер сънувам си аз, как съм яхнала бях меч, държа едно огледало и го насочвам към планините пред мен ,за по-голямо ускорение, до мен един дракон с много големи заешки уши и кристални сапфирени очи, в ръката ми държа медена питка и си похапвам с корема,щото уста нямам, и хоп Мариета се появява до мен летяща със зелен леген. 
Ех как се зарадвах значи! Почнахме да си говорим за нещата от живота. Тя винаги е била по-мъдрата от мен. Питала съм я какво ли не. Примерно съм я питала:
-Като се влюбя трябва ли да го обичам човека с цяло сърце или да си осатвя половината за мен? 
И тя много мъдро ми отговори. Каза ми,че когато човек се влюби червата му, дробовете , а бе като цяло всичките му вътрешности се превръщат в хем черва, ама не точно черва, хем дробове, ама не точно дробове, хем мозък ,ама не точно мозък. Сещате ли се? Тоест, аз като съм влюбена хем имам сърце хем нямам. И то това значи ,че хем ми е цяло, хем не ми е. И ако хем ми е цяло и хем не мие , ако се случи така ,че да го заобичам другия ,точно в момента в който не ми е, то реално няма да имам сърце, че да му давам нещо. И това много ме успокой. А и тя добави още нещо. Каза ми, че като обичам, няма да имам време. 
Това последното хич не го разбрах. Време за какво обаче? Все тая. Аз Мариета много я харесвам. Но повече харесвам съседа.
И понеже тръгнах да ви разказвам какво ще правя днес. Ей ме на, сега ще ви кажа. Днес аз съм се решила да избягам. Ще избягам от майките си, ще избягам и от работата, и от ....! То реално , няма от какво друго, щот приятели нямам в тоя забутан квартал дет живеем. Не стига ,че работим по цяла ден ,ами то тук жива душа няма. Майка ми реши,че искала природа и чист въздух и купиха къща на пичковци. Изинявам се за израза,ама си е така. Кой малумен си купува къща в този квартал ,дето петли се чуват как пеят, мечки вият , кучета лаят, кайоти изяждат прасета, орли хвърчат на полето, мишки гонят котки, хлебарки обядват с прасета. Няма жива душа, едно здрасти да си кажеш. Но пък има един единствен съсед. Всяка сутрин излиза в 6ч. Носи големи червени ботуши,зиме, лете, кафяво палто, риза, блуза, ако е лято, шапка бомбе синя ( хич не му подхожда синьото, ама това си е мое мнение) , дънки лилави или лилави къси панталонки ,ако е лято, бели ръкавици , часовник ръчен , и си лакира ноктите. Ама и това последното пак си е мое мнение. Просто толкова ярко светят ръцете му, че човек наистина би си помислил,че се лакира. На години е много голям, някъде на 20. И със сигурност не му е чисто миналото. Изцапано е с много лоша гнусна слава. Това го знам от майка ми. Тя като ме види на прозореца всяка сутрин да го дебна ,кога ще излезне и почва"
-Илона, не се бъркай в на совата кошарата! 
Което ще рече, че щом го оприличава на сова, значи е мъдър. Но щом совата живее в кошара , значи става въпрос за сова с много големи затруднения и проблеми. И щом ми казва , да не се бъркам ,значи е лоша сова и е много сгафила. Аз обаче съседа си го харесвам. Ама не като за мъж, не не не бляяяккк, не не . Просто си го харесвам като съсед. Аз заради друго искам да се махна. Искам да се махна ,защото преди няколко месеца сънувах как седя на един голям мост, той се люлее, а аз хем съм във въздуха ,хем съм стъпила на моста. И докато се поклащам на този мост виждам в далечината една голяма книга колкото ураган голяма. И се опитвам да видя какво пише и не мога. Реших да извикам Мариета за помощ,ама тя не дойде. И от там се появява един слон и ми казва:
-Аз съм ти и ти си аз. Аз съм време и ти си време. Аз съм всичко и не съм . Ти си всичко и не си. Коя си ти? Що е то? 
И изведнъж моста се превръща в море, а аз в лодка и плувам и усещам как вълните се блъскат в мен , минавам пез всички океани и континети. Говорят ми звездите и луната се отразява в душата ми и ми шепне нежно ,колко велико е бебето на понзнанието. И аз я слушам, и искам да разбера още и още за това познание. Китове, риби и акули плуват редом с мен и те ми говорят за същото нещо. А аз усещам,че знам,но не разбирам, усещам, че мога , но нямам смелост. И тогава отново станах човек. Погледнах отражението си в морето и видях как през очите ми и през сърцето ми излизат букви. Падат една по една в морето. Аз скачам да ги хвана. Ръцете ми се превръщат в мрежи. Събрах ги всичките. Имаха червеникав цвят. Излетях в небето и там ги подредих. Прочетох:
Илона, отговори какъв е страничният ефект на това да си човек?  
И тогава се съудих! Събудих се и после никога повече не заспах. И смятам , днес след като напусна дома си, да остана будна до края на дните си. А ,когато намеря отговора на последния въпрос ,мисля,че отново ще мога да сънувам.