-Приятно ми е аз съм Вера.

-……….!

-Ехо, защо мълчиш?

-……….!

-Караш ме да се чувствам неловко.

-………!

-Добре, може би не бях ясна. Ще повторя: Приятно ми е, аз съм Вера.

-………!

-Пак мълчиш. Сякаш си леко блед. Искаш ли вода?

Той не е жаден.

-Как не е ? Прилича на червен копринен плат, плуващ в горещ океан от сълзи. Държи се като безстрашен войн с дълбоки корени на орехово дърво. Защо се взира в мен? Хей ти ,защо ме гледаш?

-…….!

- Очите ти са като цветен рисунък на пеперудено крило, а клепачите  ти не потрепват. С какво ги храниш?

-…….!

-Безразличен ли си, или това е начинът да се спасиш от страховете си?

Той не се страхува.

-Може би е гладен? Несъмнено е гладен. Устата му прилича на неземна акула, готова да погълне всеки шум. Ядеш ли маслини? Аз много обичам да ям маслини, не за друго, ами като хапна една маслинка и после всяко нещо което изям, ми се струва по-сладко.

Той не е гладен.

-Как живееш? Ти жив ли си изобщо?

Той е вечен.

-Искам да се запознаем.

-………...!

-Защо продължава да не ми говори? Какво искаш от мен? Може би искаш да ти разкажа за мен? То няма много за разказване. Аз съм си Вера. Много ме учудва цялата ситуация. Не мога да разбера в какво точно греша. Забелязвам ,че от време на време блажено потрепваш, но то не е от страх , нито от глад, нито от жажда. Виждам как умееш да си поемаш  дълбок дъх и да изтласкваш навън огромното количество поета струя кислород, сякаш цялото време на вселената е твое. Започвам да се съмнявам че си реален.

Той е реален.

-Добре как да го накарам да ми каже името си? Ехо..? Говори ми? Кажи нещо? Даже и едно „а“ е достатъчно. Сам ли живееш? Аз живея сама. Понякога е много красиво, понякога ми става леко самотно. Ти самотно ли живееш?  Какво обичаш да правиш през свободното си време? Леле..пак потрепна. Виждам краката ти. Като стъклени хеопсови пирамиди са. Върху тях се стича хладка вода и създава усещане за лек пролетен дъждец. Как ходиш така?

Той не се е запътил никъде.

-Как така? Нямаш ли мечти? Аз имам и то много. Доста често се съмнявам в тяхното осъществяване, но това е моментно. Не те разбирам.

-………..!

Не е нужно.

-Добре. Аз просто ще стоя тук и ще си те наблюдавам. Да, ще застана изправена пред теб, ще отпусна тялото си, ще се отдам на всичко заобикалящо ме  и ще замълча.

-………..!

-………!

-………!

-…………….!

-………!

-………………………!

-………!

-……………………………………………!

-……….!

-……………………………………………………………………!

-……….!

-……………………………………………………………………………………….!

-………..!

-…………………………………………………………………………………………………!

-Приятно ми е, аз съм ТИШИНАТА.