Когато погледна в очите му виждам град. Града на необятно красивите същества. Града в които ми се иска да стана постоянен жител и да обитавам докато съм жива. Той не знае колко много се старая да не го гледам. Той не знае,че не зависи от мен. Най-вече обожавам кожата. Тя едва ли е част от него. Просто не е възможно.
-Елен? Къде си?
Майка ми. 
-Идвам.
-Хайде , че ше закъснеем. Вземи си бисквитките.
-Добре. Идвам с всички необходими атрибюти.
Майка ми беше странна птица. Не навиждаше да закъснява. Много обичаше да подранява. И винаги си мислеше ,че всичко зависи от нея. Неща като времето, като кога ще падне росата, бяха само една малка част от нещата които тя си мислеше,че зависят от нея. 
 Ето ме пак вкъщи. Искам да кажа за него. Той си е с онези сини очи още, и май така и ще си остане до края на живота. Мислела съм много дълго относно този проблем. Имайки предвид ,че очите на всички хора на земята се менят. Когато моите бяха зелене бях на три, когато бяха кафяви на четири, та сега когато съм на шест са черни. А неговите са сини от както се е родил. На никого не съм споделила какво изпитвам към него, защото не е редно да го изпитвам. Мама каза,че аз съм вече тагната. Не разбирах какво значи това, но тя ми обясни, че вече съм била част от определена снимка и трябвало да присъствам когато я създадат. Снимките обсеват живота ни, последните десетилетия. Те са неизменна част от нашето общество. Правителството ги използва за да въвежда ред. Всеки от нас е тагнат. И ние сме длъжни да изпълним нашия дълг, а именно да присъстваме колкото е нужно в определения час и ден на заснемането. То може да трае цял живот. Миналата година беше дошъл часа на Амика, моята най-добра приятелка. Тагнаха я август месец. Е, до ден днешен я снимат. 
-Елен? Къде си?
Майка ми.
-Идвам.
-Хайде, че ше закъснеем. Вземи си бисквитките.
-Добре. Идвам с всички необходими атрибюти.
Майка ми беше странна птица. Не навиждаше да закъснява. Много обичаше да подранява. И винаги си мислеше, че всичко зависи от нея. Неща като времето, като кога ще падне росата, бяха само една малка част от нещата които тя си мислеше....
 Намирам всички хора за стойностни, но него го намирам за драгоценен. Най-обичам когато се смее. Какви бели зъби има, само аз си знам. Много пъти се опитвах да седна до него , за да усетя как би било да ме прегръща. И така сядах на около пет метра от него , затварях си очите и почвах. Представях си как неговата ръка кани моята на онзи забранен танц, в който ръцете се преплитат. После много силно притисках на ум ръката му в гърдите си и после се сгушвах в него както малката панда прави в майка си когато е гладна за ласки. 
-Елен? Къде си?
Майка ми.
-Идвам.
-Хайде, че ше закъснеем. Вземи си бисквитките.
-Добре. Идвам с всички необходими атрибюти.
Майка ми беше странна птица. Не навиждаше да закъснява. Много обичаше да подранява. И винаги си мислеше, че всичко зависи от нея. Нещата като времето, като кога ще падне росата, бяха само една....
 Ненаситни са тези мои фантазии. Но това не е заради мен а заради него. Тялото му прилича на тялото на спартанец.
-Елен? Къде си?
Майка ми.
-Идвам.
-Хайде, че ше закъснеем. Вземи си бисквитките.
-Добре. Идвам с всички необходими атрибюти.
Майка ми беше странна птица. Не навиждаше да закъснява. Много обичаше да подранявя. И винаги си мислеше, че всичко зависи от нея. Нещата като времето, като кога....
 Често се опитвах да се срещнем уж случайно. Така и не ми се отдаде тази възможност. Миналата година, сестра му също беше тагната. И реши да я изпрати до мястото за снимки. Последвах ги. Повървях доста. Видях едно дърво и реших , че ще спра там и ще го изчакам да се върне. За целта се качих на дървото, все пак не исках да ме вижда. Нямаше как да обясня защо съм там. Толкова красиво бе катеренето по това дърво, че се унесох по гледката. Беше сутрин и лъчите на слънцето едва се прокрадваха сред клоните на дървото. Аз нося очила. Тогава не носех. Исках да виждам както си виждам. А аз виждам доста размазано. Светът без очила е като картина от импресионистичния период. Аз си добавях и сюреалистичното ми въображение и реалноста не беше същата. За това обожавах да не нося очила. Това беше и причината да изпусна от поглед неговото завръщане. Толкова красиво дърво. Така омайно. Реших ,че след като съм се изкачила ще подишам с дървото. Прегърнах го и задишахме заедно. Времето спря.
-Елен? Къде си?
Майка ми. 
-Идвам. 
-Хайде, че ше закъснеем. Вземи си бисквитките.
-Добре. Идвам със всички необходими атрибюти.
Майка ми беше странна птица.Не навиждаше да закъснява. Много обичаше да подранява.И винаги си мислеше, че всичко зависи от нея. Нещата като...
 Той имаше хоби.Плуваше в езерото. Слава на Бога , езерото се намираше точно до нашата къща. И аз винаги го наблюдавах от прозореца. Имаше едно подобие на бански. Хааххаха. Ох, смешно ми стана, защото се сетих как изглеждаха. Майка му беше измислила модела. Отрязала част от плата на един червен чадър. Взела любимите му боксерки и прикрепила плата от чадъра на тях. Да не пропускат вода. Хахааххах.
-Елен? Къде си?
Майка ми.
-Идвам.
-Хайде, че ше закъснеем. Вземи бисквитките.
-Добре.Идвам с всички необходими атрибюти.
Майка мо беше странна птица. Не навиждаше да закъснява. Много обичаше да подранява. И винаги си мислеше, че......
 Косата му беше много гъста и тъмна. Какво ли не бих дала ,за да провра ръцете си в нея.
-Елен? Къде си?
Майка ми. 
-Идвам.
-Хайде, че ше закъсеем. Вземи бисквитките.
-Добре. Идвам с всички необходими атрибюти.
Майка ми беше странна птица. Не навиждаше да закъснява. Много обичаше да...
 Надявах се всеки ден и всяка нощ някак си да се подредят нещата и да бъдем някак си заедно. Знаех. Много добре даже знаех, че е забранено. Знаех го. Нима това беше причина? До кога щях да седя и да чакам? Само от тази вероятност се страхувам, иначе съм безстрашна жена, нищо че съм на шест. Треперех при мисълта ,че има вероятност никога да не се случи.
-Елен? Къде си?
Майка ми.
-Идвам.
-Хайде,че ше закъснеем. Вземи бисквитките.
-Добре. Идвам с всички необходими атрибюти.
Майка ми беше странна птица. Не навиждаше да..
 Искам. Искам да се събудя и той да си е до мен.
 -Елен? Къде си?
Майка ми.
-Идвам.
-Хайде, че ше закъснеем. Вземи бисквитките.
-Добре. Идвам с всички необходими атрибюти.
Майка ми беше странна птица. Не....
 Тази вечер не спах. Чух странни гласове. Някакви хора явно минаваха пред къщата ни  и се чуваше глъчка, смях , закачки. Станах..той беше там.
-Елен? Къде си?
-Идвам.
-Хайде ,че ше закъснеем. Вземи бисквитките.
-Добре. Идвам с всички необходими атрибюти.
Майка ми беше...
  Реших ,че това е момента. Ще сляза долу уж да изхвърля боклука. Живеехме в двуетажна къща и трябваше да се измъкна от горния етаж,за да ида до кухнята и да взема боклука. Знаех ,че не е добра идея да хвърлям боклука през ноща. Не е на късмет. Нямах друг избор. Исках.
-Елен?Къде си?
Майка ми.
-Идвам.
-Хайде, че ше закъснеем. Вземи бисквитките.
-Добре. Идвам с всички необходими атрибюти.
Майка.....
 Облякох си най-красивата рокля. Пуснах си косата и грабнах торбата с боклук.
-Елен? Къде си?
Майка ми.
-Идвам.
-Хайде ,че ше закъснеем. Вземи бисквитките.
-Добре. Идвам с всички необходими..
  Отворих вратата. Те бяха седнали на пейката до езерото. Коша за боклук беше в обратната посока. Идея си нямах какво да правя. Трябваше да действам. Реших ,че ще си следвам плана. Ще ида да изхвърля боклука.
-Елен?Къде си?
Майка ми.
-Идвам.
-Хайде, че ше закъснеем. Вземи бисквитките.
-Добре. Идвам..
 Хвърлих торбата и рязко се обърнах. Там беше той. Той стоеше пред мен. Замръзнах. Онемях. Заклещих си гласа и не можех дъх да си поема и дума да кажа.
-Елен? Къде си?
Майка ми.
-Идвам.
-Хайде ,че ще закъснеем. Вземи...
 Той ме гледаше с сините си очи. Държеше някакъв боклук в ръцете си и реших ,че е дошъл да го изхвърли. Събрах всички сили от цалата си вътрешна вселена за да помръдна краката си и успях. Мръднах се.
-Елен? Къде си?
Майка ми.
-Идвам.
-Хайде ,че ще..
 Тогава той ме докосна. Случайно. Може би защото не се бях мръднала достатъчно и не му бях оставила място да си изхвърли боклука. Спомням си , че всеки един косъм на тялото ми се беше стройл като за засада и се беше изправил нагоре сякаш се молеше на небето да бъде освободен от това напрежение.
-Елен? Къде си?
Майка ми.
-Идвам.
 Тогава реших ,че няма смисъл от нищо. Тогава повярвах,че съм никоя и че никога няма да бъда с него, че не го заслужавам , че просто няма как да бъде баща на децата ми. Тогава повярвах , че всичко е било напразно. И така реших да се обърна и да си тръгна.
-Елен? Къде си?
Майка ми.
 Той зграпчи ръката ми. Издърпа ме назад към него.
-Елен? Къде си?
 Хвана с двете си длани лицето ми. Насочи очите си право към моите.
-Елен?
  С пронизващ поглед ми каза.
-Знам Елен. Знам за теб. Знам за всичко което си мислиш. Знам ,че искаш. Но, няма как да се случи всичко това между нас..  
-Защо? Защо да няма?
- Елен, аз не съм реален. Ти сънуваш. 
-Елен?
 Тогава се събудих.Майка ми беше легнала на плочките в кухнята върху мъртвото тяло на доведения ми пиян баща. Беше му срязала вътрешностите с кухненския нож. Крещеше.
-Елен ? Къде си? 
И не спираше да повтаря името ми и да ме пита къде съм. Беше взела поредната доза херойн и беше довършила баща ми. Аз се огледах наоколо и видях потрошените мебели , стария и мръсен килим, изцапаните с кръв тапети на лилави цветчета. Имаше едно малко огледало точно срещу мен. Погледах се. Държах, незнайно от къде, черна чанта с боклук. Май, преди да започне кавгата бях излязла да го хвърля, уж да избегна крясъците. Не знаех какво се беше случило. Не исках и да знам. Объркваше ме всичко около мен. Не знах кое е реално и кое не е. Искаше ми се да избягам, но не знаех къде да отида. Искаше ми се майка ми да беше взела дозата си една минута по-късно , да беше взела ножа една минута по-късное. Така щях да имам една минута повече с него. Щях да живея една минута в онзи свят , където всичко беше възможно. 
-Защо Елен?Защо уби майка си?, попита детектива.
- Аз съм дете. А тя майка, която ми пречеше да сънувам.