Ще те съдя за пренебрежение. От 2015 година ти говоря за едно и също нещо и не го виждаш. 
Минаха колко? Цели шест години. Темите са ти едни и същи. Самота, семейство и любов. Някъде вътре в теб си убедена. Сигурна си ,че не заслужаваш , че си сама и умираш от страх ,че не си значима.
Търсиш всячески външни доказателства. Чудя се как би било обратното? Какво би значело да си сигурна и обичана?
Ако можеше да опишеш сигурността как би го направила?

Сигурността е като лава, преди да стане лава. Топла и извираща от дъното на вулкан, която обаче е адаптивна, защото се адаптира във всеки един процеп на земята и се слива. Слива се нея. Тоест е партньорски ориентирана. 

Какво знам за себе си и не го виждам? 

Един малък меч като дървен , но реално е железен. Мечът е приятен на допир и си го харесваш, защото ти дава сила. Виждаш от високо нещата и си ти харесва. Ако поканиш някой вкъщи ще види колко обидчива, нестабилна, несигурна и искаща внимание жена си. Защо се правиш на обратното? 


Как да показвам тези свои слабости?

Изразявай ги. Плачи пред другите. Искай помощ. Казвай ,че не можеш да се справиш. казвай ,че искаш да те пргърнат искаш да ти помогнат. Казвай....го! Казвай ,че те е страх. 

Ако си тръгнат?


А, ако останат? Ако останат?

Благодаря. Лягам за малко.